През последните години в световната икономика се наложи едно конвенционално разбиране – когато всичко методи за засилване на икономическия растеж се провалят, печатай нови пари и купувай държавни облигации с тях. Това е обяснението на понятието количествени облекчения, т.н. QE (от амер. ред – quantitative easing). Повечето икономисти считат, че това помогна на САЩ и другите страни, които прибягнаха до него – Япония и Великобритания, да не изпаднат в катастрофална депресия. Не трябва ли и Европа да пробва от това лекарство?
Трудно е за 18-членната евро зона да предприема същото нещо, от части поради законите в Европейския съюз, от друга страна поради притесненията, че може да раздуе балона на цените на активите. Но сега, когато Европейската централна банка изчерпа повечето си други възможности, започнаха с покупки на определени активи и бяха въведени и други похвати, подобни на количествени облекчения, за да влеят повече парична ликвидност в икономиката.

Ситуацията
На фона на крехкото възстановяване на европейската икономика, което изостава от останалия свят, и инфлация, намираща се на много по-ниски нива от заложените от ЕЦБ, президентът на банката Марио Драги повдигна възможността за мащабни покупки на активи. През октомври, централната банка започна да купува покрити облигации – вид дълг, гарантиран от пакет ипотечни и други заеми – и през ноември започна да купува ценни книжа, обезпечени с активи. Банката обаче се спря пред въвеждането на истински количествени облекчения, обект на които са държавните облигации, поради разногласие сред членовете на Управителния Съвет. Въпреки противоречията покупките на активи не са нещо непознато за ЕЦБ. Тя купуваше държавен дълг от страни като Гърция, Испания и Италия в периода 2010-2012г., и покрити облигации от 2009 до 2012г. През юни тази година ЕЦБ стана първата голяма централна банка, която сваля основния си лихвен процент под нулата. Тя също така проектира кредитираща програма, която свързва сумите, които една банка може да заема с тези, които може да отпуска на домакинства и компании. Банката също продължава да осигурява евтино финансиране за всяка банка, която се нуждае от такова в обичайните си операции – което представлява нещо като временна версия на количествени облекчения, отпускана при поискване.

Предисторията
Договорите, залегнали при създаването на съвременния Европейски съюз, забраняват на централната банка да финансира правителства. Германската Бундесбанк, която с железен контрол на цените след Втората световна война успява да облекчи спомените на нацията за хиперинфлацията от 1920г., винаги открито е заявявала негативното си отношение към увеличаването на паричното предлагане. Техният довод е, че освен очевидният риск от инфлация, тези действия биха намалили стимулите пред правителствата да спрат да харчат повече, отколкото изкарват, и да правят икономиките си по-конкурентоспособни. За германците това е принципен въпрос, въпреки че дефлацията, или поевтиняването на цените, към момента, е много по-голяма заплаха от инфлацията. Преди Драги да подскаже през септември, че ЕЦБ може да прибави до 1 трилион евро (1.3 трилиона долара) към баланса си, мащабът на стимулите беше малък. Покупките на държавни облигации никога не са преминавали 9% от всички активи, а всички стимули кумулативно бяха по-малко от половината от активите през 2012г. За сравнение в САЩ покупките на облигации увеличиха четирикратно размерът на балансовото число на Федералния резерв до повече от 4.4 трилиона долара.

Аргументите
С увеличаването на притесненията за дефлация в евро зоната шансовете за количествени облекчения в стила на Федералния резерв нарастват, въпреки практическите и политическите предизвикателства. Компаниите си набавят финансиране предимно чрез банкови заеми, а не чрез продажбата на облигации, която е доста по-разпространена в САЩ. Това прави европейските финансови пазари по-малки и с много по-ниска ликвидност. Разходите за финансиране на правителствата също рязко варират в зоната. Ако ЕЦБ реши да купува държавни облигации, пропорционално на големината на страните членки, повече от половината ценни книжа е дойдат от страни като Германия и Франция, където доходността е достатъчно ниска. Ако програмата бъде насочена към страните от периферията на зоната, това ще подкопае усилията да се ограничат харчовете, и доходността по облигациите в страни като Испания и Италия са близо до рекордно ниски нива.
Все още има дебат за ефективността на програма за количествени облекчения и съществува притеснението, че тя ще надуе балон в цените на активите, тъй като парите ще се насочат към фондовите пазари, а не към компаниите и домакинствата от реалната икономика. Въпреки това в пика на дълговата криза през 2012г. Драги даде прочутото си обещание да направи „каквото е необходимо“, за да предотврати сгромолясването на еврото. Това обещание доведе до неизпробваната програма за Открити Парични Транскации – план за покупка на държавни облигации, който изисква страните да се съгласят с определени условия. Програмата се преразглежда на най-високо ниво от Европейския съд, след като германски съд постанови, че програмата може да нарушава закона.